Благодаря за предложението. В следващите няколко седмици, като ми приключи изпитната сесия в университета, ще я прочета подробно книгата и ще опитам да помогна с каквото мога. Добре че бях убедил от съквартирантите ми да си я вземе преди време.

п.п. Css на емота, вече е оправен.

Поздрави

Мерси много за идеите ти, за Execution Context изобщо не се споменава в първото издание, a на Scope Chain resolution определено може да се обясни по-подробно и дето викаш графично с диаграми. За прототипи мислях че добре съм обяснил, но един от хората в майлинг листа беше споменал че имам неточности.

Ще се радвам ако имаш време да погледнеш какво съм писал. Пиши ако искаш да ти пратя копие от книгата на ПДФ, пък после като излезе 2-то издание и на хард копи

За Дъглас Крокфорд, аз много го уважавам този човек. Защото благодарение на него и на Yahoo, JavaScript става все по популярен език за програмиране. Не искам да ме разбираш погрешно, аз уважавам всеки един човек, който популяризира JavaScript и показва полезни техники за програмиране.

Относно книгата, тук ще напиша бегли неща които мисля а след като прегледам книгата ще ти напиша e-mail. Според мен след като заглавието е Object-Oriented JavaScript, трябва да се обясни:

- Как се формира прототипната верига в JavaScript
- Как се наследяват свойства от прототипния лист runtime, по време на property accessing.
- Добри методи за наследяване. Например в ES5 има 15.2.3.5 Object.create ( O [, Properties] )

Следващото изключително важно нещо е ExecutionContext и ScopeChain. Това са може би две от ключовите неща в езика + стойноста на `this` особено когато не се предоставя в изричен вид от caller-а.

Всичко това естетсвено може да се обясни с прости думи и диаграми, с които хората да си представят нещата как работят. Дори може да разгледаш и Narcissus и съответно нещата да станат още по разбираеми.
Между другото, след като ще има 2-ро издание на книгата можеш да пишеш и в c.l.js. Там определено ще можем да дискутираме нещата и да ти помогнем да са разбираеми за читателите, и ако решиш да пишеш там недей да обръщаш внимание на троловете, които обикалят
Иначе аз не искам нищо в замяна, просто искам хората, които ще се занимават с JavaScript да разбират наистина какво пишат и за това определено ще разгледам книгата и ще ти напиша писмо.
Поздрави.

Асене, интересна мисъл за Яху (аз работя там, признавам си че съм пристрастен) и пионерстването. Не мисля че Крокфорд си присвоява лаври, според него единственото което той е направил е да открие json. “Открие” в смисъл на “изкопае”, не “изобрети”. Но е вярно, че нещата се изкривяват после и му се приписват заслуги. Аз например по едно време се бях заблудил, че той е създателя на JavaScript.

За съжаление определено има порочна тенденция в Силиконовата долина – хората, които живеят/работят там си мислят че това е единственото място на планетата където се прави нещо. Едва ли не само там има интернет компании. Спомням си че някой от 37signals (те не са в долината) също мрънкаше за това. И когато си голяма компания в долината като Гугъл или Яху е много лесно да си помислиш че си центъра на планетата. Това е една от причините поради която аз лично не се местя там, въпреки че Яху ме подканя и определено би било по-добре за мен в карерно отношение, растежи и пр.

Иначе има хора които са отрасли в тоя район и от университета директно са отишли да работят в голяма компания, но повечето хора идват от малки уеб компании от къде ли не. Например Николас Закас е бачкал в малка компания на другия край на Щатите когато е писал книгата си и после е дошъл в Яху дето викаш ти да поучва другите. Сигурен съм също и това че е писал книга му е помогнало с наемането на работа. Което ме навежда на следващата ти мисъл за книгите.

За маркетинговите цели на книгите не съм сигурен, т.е. за издателя да, но за автора определено не. Като сметнеш колко време отнема и колко ограничен е броя на читателите на технически книги (все пак това не е Да Винчи кода), излиза че писането на книга е работа под минималната работна заплата. Ползата за автора е че става автор и това помага, ако не за друго, то за наемането на работа по-натам.

За @kangax – аз случйно открих негов tweet, че намерил грешки в мойта книга (Object-Oriented JavaScript) и така разгледах блога му, от него разбрах за c.l.js и се зачетох и там, преди въобще не знаех за този меилинг лист пълен със супер интересни дискусии. Та заради @kangax и неговата критика говорих с издателя ми да правим второ издание на книгата, ще ми се книгата да е нещо което хората започващи с езика да хванат и да научат, и информацията да е достъпна, но технически вярна и да учи best practices. По принцип издателите не се кефят кой знае колко на втори издания, щото тяхната работа по второ издание е като при първо и … за какво да се напъват като може и да не се напъват. Но ги убедих все пак.

Та искам да ви попитам и двамата, защото имам високо мнение за вас – Радо от блога, Асен от постингите в c.l.js – искате ли да ми помогнете с второто издание? Общо взето бих се радвал ако можете да прегледате първото издание и да ми кажете какво не ви харесва и какво липсва и т.н. Пишете на ssttoo at gmail ако сте навити. В замяна не мога да ви дам много освен искренни благодарности, безплатно копие от книгата когато е готова и кредит като технически редактори в началото на книгата. А пък ако се получи добре, може да я преведем на български (за предпочитане със знанието на издателя ) и я сложим безплатно в интернет някъде.

И за @kangax няколко пъти съм споменавал, че доста добри неща прави и пише.

Аз материалите на български, ще е се радвам да ги видя, непременно изпрати линк, че все още имам много дупки да попълвам

Той казва, че това свойство е число което показва броя на всички свойства във въпросния обект. Да обаче тук не се спонева, че това свойство всъщност отчита броя на всички свойства дефинирани в самия обект, и върху стойноста на “__count__” не рефлектират свойствата дефинирани в прототипната верига на обекта. Тоест отчита “own properties”. Другото нещо, което е още по-важно, е че това свойство отчита броя на свойствата, които нямат дефиниран атрибут {DontEnum}. Да не говорим, че нищо не е споменал за дефинирането на свойство “__count__” в обектен литерал. Тогава в SpiderMonkey се заменят вътрешните свойства на “__count__” и съответно няма атрибути: {DontEnum}, {DontDelete}, {ReadOnly}. Всички тези неща бяха пропуснати от него. Нормално е всеки да прави грешки, и аз му написах и коментар и e-mail по въпроса. Както виждаш, явно не му е харесал поста ми, и съответно не го публикува )

За това и не робувам, много на имената на компанийте в които работят дадените хора. За пример @kangax не работи в някаква световно известна компания, но за сметка на това материалите му са доста добри и изчерпателни.

Между другото съм подел една инициатива, за превод на някой хубави материали на български. Въпроса, че не знам кога ще стане, но като има резултати ще ти изпратя линк да погледнеш

Поздрави.

Поздрави.